На 21 февруари 2011 г. Кюстендилският окръжен съд е взел решение за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на новосъздаденото сдружение с обществено-полезна дейност „Народно читалище „Генерал Георги Тодоров” 2011” в Дупница.
Новина, като новина, но понеже съм от ония, които не могат да приемат роенето на читалища в дадено населено място, а такива е препоръчително и даже задължително да се откриват в села и градове където липсват, а съществуващите трябва да се укрепват, без политическо и друго вмешателство само и единствено за развиване и популяризиране на културните достижения в даденото населено място, се заинтересувах от тази информация.
И тук се натъкнах на нещо, което все още не мога да осъзная.
Всички електронни сайтове от Югозапада тръбят, че в Дупница е създадено Първото военно читалище. На интернет страницата на Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва – СОСЗР полковник от резерва Иван Шопов, председател на Общинската организация на СОСЗР в Дупница обяснява, че в съдебното решение не е записано, че читалището е военно, защото законът не го разрешава, но учредителите обаче, уточни той са запасни офицери и сержанти и техните семейства. Седалището на първото по рода си у нас читалище е в гр. Дупница, ул. „Николаевска” №8, т.е. сградата на Гарнизонния офицерски клуб. Записаната в решението цел, продължава полковник Шопов, е читалището да развива и обогатява културния живот, социалната и образователна дейност в нашия град, да пази обичаите и традициите на българския народ, да разширява знанията на хората и да ги приобщава към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата, да възпитава и утвърждава националното ни самосъзнание и да осигурява достъп до информация.
Председател на Управителния съвет на читалището е подполковник от резерва Стоян Ушатов, а членове са Йорданка Чочова – член на женското дружество, подполковник от резерва Спас Радев – председател на дружеството на СОСЗР в с. Самораново, Иван Николов – от дружество „Сигурност” в Дупница и Илия Близнаков – историк, син на офицер от запаса. Провеителната комисия е в състав генерал-лейтенант от резерва Иван Цеков, подполковник от резерва Спас Говедарски – началник на Гарнизонния офицерски клуб в Дупница и капитан от запаса Спас Златев – председател на дружеството на СОСЗР в с. Бистрица. Новосъздадената културна институция ще насочи усилията към възраждане на културния живот в сферата на патриотичното образование. Това каза подполковник от резерва Стоян Ушатов, който е избран за председател на Управителния съвет на читалището. То ще носи името „Генерал Георги Тодоров" 2011. Ген. Тодоров е бил командир на 7-ма Рилска дивизия.
„Дейността ни ще бъде като на всяко друго читалище, ще организираме чествания на различни исторически събития и дати", коментира Ушатов. Една от първите прояви ще бъде по повод 6 май Деня на храбростта и Българската армия - турнир по стрелба, а на 10 август ще бъде отбелязана годишнина от рождението на ген. Георги Тодоров. Читалището ще се помещава във Военния клуб в Дупница, ще има библиотека, а идеята е да се възстанови и киносалона, за да се пускат документални филми. Друга идея на ръководството на новото читалище е обособяване на Алея на бойната слава, където да бъдат показани експонати на дупнишкия военен гарнизон.
Стоян Ушатов обясни, че създаването на новото читалище е дело на инициативния комитет, който беше сформиран и правеше постъпки в Дупница да бъде създаден Военен музей или постоянна музейна експозиция. да урежда и поддържа библиотека с читалня, фото, фоно, филмо и видеотека, както и електронно-информационна мрежа; развива и подпомага любителското художествено творчество; организира школи, курсове, клубове, празненства, концерти, чествания и младежки дейности; събира и разпространява знания за родния край; създава и съхранява музейни колекции, съгласно Закона за културното наследство, предоставя компютърни и Интернет услуги; разработва и кандидатствува по програми и проекти по наши и международни организации. Разрешава се и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната му дейност. Приходите от нея могат да се използват само за постигане на определените в устава на читалището цели.
Ей богу изведнъж се усетих, че нещо ми става. Пипам челото си да видя дали имам температура.
Коя година сме 1934, 1935, 1936, когато запасните офицери са били кметове, общински съветници и ръководители на други организации, и то по закон. Военния съюз ли управлява? Или сме 2011г., жители на страна членка на Европейския съюз.
Ако е за читалищна дейност то в Дупница читалища бол. Първото в югозападна България, народно читалище „Зора 1858”,Читалище “П.Славейков 1978 г.”, Читалище “П.Яворов 1978 г”, Читалище “Хр.Ботев 1978”, Читалище “Спартак 2006” . Всичките тези читалища работят активно за каузата на културното завитие на нацията. Та патриотичните сили от СОСЗРБ не могат ли да работят заедно с тях. Само запасните военни ли почитат историята на 7 Рилска дивизия и прославения и командир Генерал Тодоров.
С нетърпение очаквам появяването на Самоковско военно читалище, Радомирско военно читалище, Драгоманско военно читалище, Сливнишко, Елховско, Боляровско, Сливенско и това на Н- ския гарнизон. за да не пропусна някое, още повече, че идеята на дупнишките културтрегери „вече предизвика интереса на доста структури на СОСЗР в страната”. Може би ще намерят и последователи, които ще основат читалища например на българските железничари, на българските авиатори, на продавачите на едро и на дребно, на работещите в чистотата и т.н., и т.н.
Тук, според моето скромно мнение” прозират две неща:
Първо – да се използва получилата гражданственост дума читалище, дума, която кара всеки един българин да се гордее, с произхода си, където и да се намира за неприсъщи на целите и задачите му цели. Та каква работа с младежите биха предложили военните пенсионери, или музикални и езикови школи, или пък развитие на информационни мрежи и Интернет услуги. То ако ставаше със Стани! Мирно! Да, ама не! – както казваше един популярен български журналист.
И второ – келепирецът. Решили, моля ви се, пак според техните признания, че „в редица градове останаха само сградите на бившите ДНА-ата, където по примера на Дупница биха могли да се учредят т.нар. военни читалища.”
А-хаа! Гарнизонните клубове им се приискали, от имотеца парички да падат. Не е луд, този който яде баницата, а този който му я дава.
Колко прави са членовете на Върховния читалищен съвет на Съюза на народните читалища, които от години настояват да се регулира системата за създаване на нови читалища. Това да става там, където е необходимо. Иначе, неправителствени организации, сдружения и др. Създавайте колкото си искате.
Източници: Дарик Кюстендил Отбрана, Информационен портал Dupnica. eu
