ЧИТАЛИЩЕ: Народно читалище"Селска пробуда-1927" с.Варвара Пазарджишко се присъедини към авторския екип

СТАНИ АВТОР! РАЗКАЖИ ЗА ВАШЕТО ЧИТАЛИЩЕ!

СТАНИ АВТОР! РАЗКАЖИ ЗА ВАШЕТО ЧИТАЛИЩЕ! НАПРАВИ НИ СЪПРИЧАСТНИ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ И УСПЕХИТЕ!

Ако искаш да станеш автор изпрати писмо на имейл адрес chit_blog@abv.bg за да получиш покана или изпрати материал и снимки като прикачен файл на същия, които ще бъдат публикувани от твое име без редакторска намеса.

НЕ СЕ БАВИ! ОЧАКВАМЕ ТЕ!

вторник, април 05, 2011

Народно читалище"Селска пробуда-1927" с.Варвара Пазарджишко се присъедини към авторския екип

Приемаме с желание поканата да дадем скромния си принос за популяризиране на читалищния живот. Очаквайте нашите материали за историята и дейността на читалището, за миналото и настоящето на китното ни село, сгушено в полите на Родопа планина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ТОДОР ИКОНОМОВ

Едно от многобройните средства за подобрението и обновлението на народа са читалищата, защото в тях става разменяне на мислите и просветление на ума. В читалището всеки ще намери такова добро училище, каквото съумеят да го направят членовете му. Нека се прочее се отварят читалища по нашите градища и нека се улесняват с всякакви средства. Ползите не ще се забавят да се покажат. Нека имаме присърце тези заведения и нека ги посещаваме редовно. Ние не ще излезем от тях каквито сме влезли. Ние непременно ще научим нещо, което ще ни ползува умствено.

ЗАХАРИ СТОЯНОВ

Моите знания се увеличаваха от ден на ден и аз помислих, че е време да посетя читалището, за което немалко ламтях. Няколко пъти ходих и се връщах от вратата,по причина, че ме беше срам да се появя пред толкова хора, като си мислех, че може би и да ме изгонят. Един път обаче, докато се наканя да се върна, един господин ме съгледаотвътре и излезе навън да ме покани да вляза. " Не се срамувай; това заведение е отварено като за вас хора" - каза той и ми подаде един вестник в ръката. Не по-малко впечатление ми направи и наредбата на читалищната стая, с картини и карти по стените, каквито аз за пръв път виждах. После това произшествие аз станах редовен посетител на русчушкото читалище Зора, гдето ден се не минуваше да не отида.

Народните читалища са оригинална, чисто българска организация. Те са предвестник на гражданското общество в Родината ни. Заедно с църковните и училищни настоятелства са първите български неправителствени организации. Олицетворение на държавността в годините на турското робство, когато България е изтрита от политическата карта на Европа. Азбуката и читалищата са двете уникални неща, които България привнесе в общността от страните от Европейския съюз.
Нека всички, които милеем за народните читалища заедно създадем едно място във виртуалното пространство, където да рекламираме нашата дейност и достижения. Нека покажем на разни всезнайковци, които мърморят по адрес на читалищата, без да знаят къде е входа им, че нашето оцеляване през годините се дължи именно на консерватизма в традициите на читалищния живот. И същевременно, че читалищата са модерни, следвайки изискванията на времето.
Читалищата оцеляват не по волята на някои персони, а защото проповядват хуманизъм, творят хармония и красота, създават и разпространяват културни ценности.
Народните читалища ги има, само и единствено заради желанията и потребностите на хората от определена общност. От малкото селце, през хилядния град, та даже и в милионната столица.
Народните читалища съществуват за това, че обединяват усилията на хиляди членове на настоятелства, проверителни комисии, щатни работници и служители, и най-вече самодейци, превърнали принадлежността си към читалището от занимание в кауза.
Да работиш за читалището означава да се съгласиш с минимално мизерно заплащане, да отделиш от личното си време и да не пестиш сили и нерви, а по някога и лични средства, да лишиш семейството си от празничните дни.
Това може да го направи само човек, който носи в себе си сърце и душа.
Народните читалища са и вечно млади, тъй като постоянно се подмладяват от младостта и красотата на самодейците си и същевременно осъществяват връзката между поколенията.
Желанието на читалищните деятели и самодейци да работян на ползу роду е живителната чечност в читалищния организъм. И всичкото това безкористно и само в обществен интерес.
"Човек за едната чест живей и за красното име" е казал вазовия герой, а ние нека допълним - и за Отечеството.
Нека да се сдружим и обединим усилията си в пропагандирането на нашите идеи и решаването на нашите проблеми, защото"согласие трябва...ако го няма согласието, сичко пропада".
Заедно да покажем, че Народните читалища са съществували, съществуват и ще продължат да съществуват докато го има Отечеството.