..ОТ ЧИТАЛИЩЕТО ЗА ЧИТАЛИЩАТА...
ЕЛЕКТРОННО СПИСАНИЕ ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА, ИСТОРИЯТА, ПРОБЛЕМИТЕ И РАЗВИТИЕТО НА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА. ТОВА Е МЯСТОТО, КЪДЕТО ДА ПОБЛИКУВАТЕ ЛИТЕРАТУРНИ, КРАЕВЕДСКИ И ЕТНОГРАФСКИ ТЕКСТОВЕ.

ЗАБРАНЕНО ЗА ПОЛИТИКА !

СТАНИ АВТОР! РАЗКАЖИ ЗА ВАШЕТО ЧИТАЛИЩЕ!

СТАНИ АВТОР! РАЗКАЖИ ЗА ВАШЕТО ЧИТАЛИЩЕ! НАПРАВИ НИ СЪПРИЧАСТНИ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ И УСПЕХИТЕ!

Ако искаш да станеш автор изпрати писмо на имейл адрес

четвъртък, юли 21, 2011

За промените в Закона за народните читалища.

От няколко дни на интернетстраницата на Министерство на културата са качени предложения за промени в ЗНЧ. Логичното мнение е всяка една промяна да носи нещо, да надгражда постигнатото. Публикуваните промени на закона според мен не постигат целите си. Основното в закона, според скромното ми мнение са въпросите за финансирането, управлението и осъществяването на читалищната дейност, като счита че проекта не дава достатъчен отговор на тези въпроси, оставя вратичка за политизиране и бюрократизиране на дейността, затрудняване на читалищата в постигане на основните им дейности. Може да се тълкува и като опит да се принизи значението на Съюза на народните читалища. Тъй като съм убеден, че нагласата е този закон да бъде приет и опита ми от годините дейност в читалището ме задължава да предложа някои изменения които поне няма да позволят според скромното ми мнение да се променят нещата в по-лоша посока. И пак с мнението, че поне за сега действащият закон изпълнява ролята си и осигурява основите на читалищната дейност. Отворен съм за дискусия, и дори настоявам за такава при приемането на такъв важен за читалищата и от там за нацията закон.
Предложения зя промени в законопроекта за изменение и допълнение на ЗНЧ
1. Да се създаде нов § 1 със следното съдържание:
§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
В текста на ал.1 след думата „изпълняват” съюза „и” се заличава и след „държавни” се добавя „и общински” и изречението продължава
Мотиви: Освен културно-просветни дейности, които се делегират от държавата за изпълнение от народните читалища в повечето от общините и населените места те са единствени културни институции които на практика реализират и кутурните политики на общината заложена в общинските планове за развитие и приеманите от общинските съвети програмни документи  и празнични календари за културното развитие на общините и задоволяване на потребностите на населението.
2. § 1. да стане § 2 и в предложения в законопроекта текст да се направят следните изменения:
2.1. В предложения в законопроекта текст на алинея 2 да се създаде т.7 със следното съдържание
„7. организиране на клубове и формации за развитие на младежки и спортни дейности;”
2.2 Предложеният текст на т.7 и т. 8 да стане съответно т.8 и 9.
Мотиви: В малките общини и населени места народните читалища освен културно- просветн са и единствените организации, които могат да организират младежки и спортни мероприятия. Липсата на младежки и спортни организации ги превръща в основен субект на организиране на свободното време на младежите и подрастващите иборбата с употребата на алкохол, наркотици и проявата на насилие сред подрастващите.
3. Параграфи  § 2, § 3, и § 4 да станат съответно § 3, § 4, и § 5
4. Да се създаде нов § 6 със следното съдържание:
§ 6. В чл. 4в се създава нова алинея 3 със следното съдържание:
„(3) Съюзът на народните читалища чрез Върховния читалищен съвет и областните читалищни съвети  е партньор на държавните органи в лицето на Министъра на културата и Областните управители и на местните органи на самоуправление чрез общинските читалищни съвети при планирането и реализирането на държавната, регионалните и общински културни политики и развитие на читалищното дело по чл.6 ал1, 3 и 4.”
Сегашната ал.(3) да стане (4).
Мотиви: Съюзът на народните читалища е призната национално представителна организация на народните читалища. Установеното партньорство на национално ниво би следвало да се доразвие на областно и общинско ниво. Реален партньор на Областните управители за развитие на читалищното дело са областните читалищни съвети формирани съгласно устава на СНЧ от по един представител на читалищата от всяка община, които са избрани от представителите на всички читалища на територията на общината. Освен това ако направим историческа ретроспекция на развитието на читалищното дело в България, ще се установи, че апогеят в това развитие е периодът от 1928г.-1941г. Когато съществува реално сътрудничество между държавата в лицето на Министерство на просвещението и Върховния читалищен съюз с неговите подразделения окръжни и околийски читалищни съвети.
5. § 5. да стане § 7.
6.  § 6. да стане § 8 и предложения в законопроекта текст на ал. 3, ал. 4 и  ал.5 да придобие следната редакция:
„(3) Областният управител провежда държавната политика в областта на читалищното дело, като чрез Регионалните експертно консултантски информационни центрове "Читалища"  (РЕКИЦ) в партньорство с Областните читалищни съвети на СНЧ, въз основа на предложенията и информацията от кметовете на общини:
1. разработва годишна програма за развитието на читалищата като част от областния план за регионално развитие на основата на националните приоритети за развитие на читалищното дело, както и на основата на приети общински програми за местните и регионалните нужди.
2. обобщава информацията за дейността на читалищата, постъпила по реда на ал. 4, т. 2 и я предоставя на министъра на културата.
(4) Кметовете на общини:
1. изготвят годишна общинска програма за развитие на читалищното дело по предложение на комисията за читалищно дело в общината на основата на приетия общински план за развитие
2. изготвят предложение до общинския съвет за субсидия  от общинския бюджет  по реда на чл. 22, ал. 2 и чл. 23 ал. 2;
3. изготвят годишни доклади за дейността на читалищата на съответната община чрез комисията за читалищно дело и ги предоставят на областните управители;
4. предоставят субсидиите, определени по реда на чл. 22, ал. 2 и чл 23 ал.3;
5. съгласуват предложенията за целеви средства по чл. 22, ал. 4;
6. създават комисия за читалищно дело, като съвещателен орган към общината, с участието на представител на общинския съвет, администрацията на общината и на всяко читалище на територията на съответната община.
(5) Комисията за читалищно дело:
1.  разпределя предвидените по държавния и общински бюджет средства за читалищна дейност по читалища;
2. прави предложения за изготвянето и изпълнението на годишната общинската програма за развитие на читалищното дело по предложение на читалищата въз основа на приетия общински план за развитие;
3. изготвя годишен доклад за дейността на читалищата на територията на общината.”
Мотиви: Областните управители са орган, който провежда държавната политика та територията на дадения ргион и изготвят регионалните планове за развитие.Съгласно устройствения правилник на Областната администрация обаче те не разполагат с необходимите експерти във всички области, като приоритетите са за правни специалисти, чрез които се осъществява контрол за законността  върху решенията на Общинските съвети и актовете на местната администрация. Другата голяма група специалисти са в областта на стопанисването на държавната собственост. От друга страна РЕКИЦ са фактически съществуваща структура с неизяснен статут. Така предложения текст на ал.3 ще доведе до подпомагането на Обласния управител от РЕКИЦ по въпросите на координацията и набиране на информация от общините и читалищата, обобщаването и и предаването на информацията в министерството. Партньорството с Областния читалищен съвет на СНЧ ще доведе до компетентното участие на читалищата в подготовките на регионалната културна политика и развитие и укрепване на читалищното дело в региона. По никакъв предлог обаче не бива да се нарушава самоуправлението на читалищата и администрирането им от Областния управител и РЕКИЦ. Участието на специалистите от РЕКИЦ и партньорството с Областния читалищен съвет на СНЧ  при решаване на въпросите, свързани с читалищното дело ще предпазичиталищата от явно политизиране и местнически настроения, които се прокарват в сега действащите в някои области съвети по читалищното дело към Обласните управители. Създаването на комисии по читалищно дело и функциите им съгласно ал.5 предполага упражняването на функциите на кметовете само с консултиране с комисиите. Кметовете на населени места могат да бъдат членове на читалища и ръководните им органи и в това си качество да дават идеи за развитие на населените места. Още повече с промените в Закона за месното самоуправление и в Избирателния кодекс чувствително се намалява броя на кметовете на населени места и не бива с включването им в закона като съвещателен орган по развитие на читалищното дело да се  блокира действието на закона при буквалното му приложение. В Комисиите по читалищно дело в общината е редно да присъства представител на общинския съвет, примерно председателите на комисиите по култура или сродни, в качеството си на представители на местната законодателна власт. Присъствието в тези комисии на представител на областната администрация е безпредметно, тъй като те не могат да влияят във формирането на местната политика. Така предложената редакция на текстта според нас отразява в по-голяма степен реалностите и правилната технология при формиране програмите за читалищно дело.
7. § 7, § 8, § 9, § 10, § 11, § 12, § 13, и § 14 да станат съответно § 9, § 10, § 11, § 12, § 13, § 14,
§ 15, и § 16  
8. § 15  да стане § 17 със следното съдържание „В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текста на ал.1. завършва след думата „индивидуални”.
2. В текста на ал. 2 след думата „спомагателни” се поставя запетая и се добавя текста „благодетелни и почетни”.
3.  В ал.2 се създават нови т.3 и т.4 със следното съдържание:
„3. благодетелните членове са спомоществователи подарили или завещали парични средства или имущество на читалището за постигане на целите му;
4.почетни членове са лица с особени заслуги за развитие на читалищното дело;”
            4. Създават се нови ал.3 и ал.4 със следното съдържание:
„(3) Почетните и благодетелните членове са действителни, ако отговарят на изискванията ал. 2 т.1
(4) Почетните и благодетелните членове се обявяват по решение на общото събрание.”
            Мотиви: Ясното разграничение на членовете на читалището внася яснота при участието им в ръководните органи и най-вече в Общото събрание. Въвеждането на категорията „благодетелен член” ще даде възможност спомоществователите и дарителите на читалищата в зависимост от значимостта на даренията освен данъчни облекчения да получат и морално удовлетворение за безкористните се актове в полза на читалищното дело. Фактът, че самият закон дава тази възможност може да подтикне определени граждани към благотворителна дейност в полза на читалището.
            9. Да се създаде нов § 18 със следното съдържание „В чл. 13 се правят следните изменения:
            1. Текста на ал. 2 да придобие следната  редакция:
„(2) Общото събрание на читалището се състои  от действителните членове на читалището.”
            Мотиви: Категоризацията на членовете на читалището е направена в чл. 11, като в т.1 на ал.2 са дадени условията на които отговарят действителните членове. Тази характеристика е достатъчно основание за определянето на състава на Общото събрание само от действителни членове.
10. § 16. да стане § 19 със следното съдържание:
  В чл. 14, ал. 1, т. 4  да придобие следната редакция:
„4. приема и изключва членове на читалището, обявява почетните и благодетелните членове;”
    11. § 17.  да стане § 20 със следната редакция:
„В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо след „настоятелството” се добавя „ или по искане на една трета от действителните членовете на читалището ”.
2. Навсякъде в текста на ал1. и ал.3 думите „членовете на читалището с право на глас” и „имащите право на глас членове на читалището” да се заменят с думите „действителните членове на читалището”
3. Създава се ал.5:
„(5) Решенията на органите на читалището, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на читалището или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението”.
4. Алинеи 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7 и 8.
Мотиви: Категоризацията на членовете на читалището е направена в чл. 11, като в т.1 на ал.2 са дадени условията на които отговарят действителните членове. Тази характеристика е достатъчно основание за определянето на състава на Общото събрание само от действителни членове.
12. § 18. и § 19. да станат съответно § 21. и § 22
13. § 20.  да стане § 23 със следното съдържание:
Чл. 17а се изменя така:
„Чл.17а. (1) Секретарят на читалището:
1. осъществява административно – организационни дейности за изпълнение на решенията на настоятелството и текущата работа в читалището;
2. води книга за регистрация на членовете на читалището.
(2) Секретаря на читалището се назначава от председателя след решение на настоятелството.
(3) Секретарят не може да е в роднински връзки с членовете на настоятелството и на проверителната комисия по права и по съребрена линия до четвърта степен, както и да бъде съпруг/ съпруга на председателя на читалището.”
Мотиви: Секретарят на читалището е основна, а в повечето от читалищата и единствената щатна длъжност, която ръководи, организира и в повечето случаи реализира читалищната дейност. Практика в читалищата в малките населени места е секретаря да бъде едновременно и библиотекар, и касиер, и деловодител, и счетоводител, които му задължения са вменени с длъжностната характеристика от Председателя. В големите читалища, с повече щатен и хоноруван персонал той се явява и административен ръководител. Задълженията и отговорностите на секретаря са такива, че не бива назначаването на такова лице да бъде предмет на еднолично решение, още повече в юридическо лице с колективен орган на управление – настоятелство, съгласно чл.16., което предполага текста на ал.2 от предложението. Съществуващата практика е повечето секретари да осъществяват финансовата дейност и управлението на имуществото съгласно разпореждане и утвърждаване от председателя, което предполага съществуването на текста на ал.3 от предложението.
14. Параграф § 21  да стане § 24 като в предложения в параграфа текст на ал 2 се направят следните промени.
  1. В предложения текст на ал.2 след думата „председателя” да се добави „ и секретаря” след което предложения текст да продължи.
            Мотиви: Съществуващата практика в читалищата в малките населени места  е повечето секретари да осъществяват финансовата дейност и управлението на имуществото съгласно разпореждане и утвърждаване от председателя. Изпълнението на тези задължения е обект на контрол от Проверителната комисия и наличието на роднински връзки с членовете на комисията може да породи съмнения за обективността на контрола.
    15. § 22, § 23 и § 24. да станат съответно § 25, § 26 и § 27.
16. § 25.  да стане § 28. със следното съдържание
Чл. 22  се изменя така:
Чл. 22 (1) Годишната субсидия за делегирани от държавата дейности от държавния бюджет за всяко читалище се определя при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.
(2) С решение на общинския съвет  по предложение на кмета на общината читалищата се субсидират допълнително над определената по ал. 1 субсидия със средства от  общинския бюджет за изпълнение на приетата годишна програма за читалищна дейност
(3) Гласуваната от общинския съвет  обща субсидия  за народните читалища, определена по реда на ал. 1 и по реда на ал. 2, не може да се отклонява от общината за други цели.
Мотиви: Обща практика, с малки изключения, е общинските съвети да приемат решения за субсидия на читалищата да се дава само сумата определена за дадената община за делегирани от държавата дейности в областта на културата. Тези средства стигат на читалищата да покрият щатните заплати на персонала и за организиране на дейността почти не остават средства. Съществуващата пожелателна разпоредба в сега действуващия закон позволява да се заобикаля и за дейностите на читалищата да не се отделят средства от собствените приходи на общините. Записването на императивна разпоредба в закона за финансиране на читалищата за изпълнение на приетата от общинския съвет програма за читалищната дейност, като същевременно се отделят колосални суми за канене на гост изпълнители и финансиране на отделни културни мероприятия. Набирането на средства за дейността е една от причините за масовото отдаване на площи под наем, дори и за чужди на читалищата дейности наред с лошите управленски решения.
17. § 26. да стане § 29 като предложения текст на чл.23 ал.2 придобие следната редакция.
В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
            (2) Средствата  за ремонта и поддръжката на читалищна сграда – общинска собственост, се осигуряват от общинския бюджет по решение на общинския съвет.
            Мотиви: При предложената формулировка на текста, действащ и до сега отново се дава възможност за заобикаляне на закона и невъзможност за извършване на ремонти на читалищните сгради общинска собственост. Доказателства са размерът на средствата отделяни от Министерство на културата чрез допълващата субсидия за ремонт на сгради от 2005 г до сега. Записването на императивна разпоредба ще принуди общинските съвети да се грижат и отделят средства за  ремонт и поддръжка на читалищните сгради – общинска собственост.

18. § 27, § 28,  § 29,  § 30,  § 31,  § 32,  § 33, § 34, § 35, § 36, § 37 и § 38. да станат съответно § 30,
§ 31,  § 32,  § 33,  § 34,  § 35,  § 36, § 37, § 38, § 39, § 40 и § 41.

С молба за активност и изпращане на предложения до Министерство на културата
Станислав Владимиров

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар